Тук в село Оброчище, преди заселничеството на хора от село Вайсал, не е съществувал християнски храм. Поради мюсюлманското население и до освобождението на България от Османското нашествие, селото се е казвало Текето, заради намиращото се в близост тюрбе (мавзолей – гробницата на Ак Язъл Баба). Това дало повод някога тук да се построи теке (мюсюлмански манастир, в който се подвизавали дервиши – мюсюлмански монаси).
Всъщност, селото продължило да носи още дълги години старото си име и едва през 1942 г. получава името „Оброчище“, поради множеството оброци и курбани правени тук.
Непосредствено след заселването на християните в Оброчище, се появила горещата нужда за построяването на църква, в която вярващите да изпълняват религиозните си тайнства.
Поради тази причина през 1880 г. започнал строежа на църквата от местните християни, който приключил три години по-късно (през 1883 г.), като главен строител бил майстор Божко от град Трявна.
В същата тази година се извършило освещаването на храма от тогавашния Варненско-Преславски митрополит Симеон, като църквата приела името „Свето Успение Богородично“ на едноименния си храм в село Вайсал.